Кристиан за последните минути на Милен Цветков: Натисках му челюстта, за да може да диша
Николов до последно се надявал, че журналистът е оживял
Изведнъж ми причерня, не възприемах нищо, след това някой извика, помня мощен удар. Стреснах се, уплаших се за живота си и за хората в колата. В началото не ми беше ясно в какво сме се сблъскали. Всички бяхме в потрес.
Това описа пред съда Кристиан Николов, обвиняем за злополуката, при която почина журналистът Милен Цветков. Тя стана на 19 април 2020 година точно на Великден на кръстовището на бул. “Черни връх ” и ул. “Хенрих Ибсен ” в София.
В петък близо два часа и половина младежът обясняваше за часовете преди злокобния удар, миговете на самата покруса и за живота си след нея. Докато описваше секундите след конфликта, се разплака.
Кристиан за първи път приказва пред съда, тъй като делото е на финала. Той е упрекнат за съзнателно причиняване на гибел при злополука, за което законът планува 15-20 години затвор или доживотна присъда.
Според Кристиан неочакваното му прилошаване станало, откакто на зелен светофар минал кръстовището на ул. “Козяк ”.
Нищо не помнел
до удара, който бил
идващият му
явен спомен
След него слязъл от джипа и видял, че има друга кола по средата на кръстовището. От нея минувачи изваждали човек. Отдалеч изглеждало, че може да върви. Той и хората, които го подкрепяли, тръгнали с мудна крачка.
През това време спътникът на Кристиан - Георги Иванов, който е наследник на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, изпаднал в суматоха. Крещял, че татко му не трябва да схваща, че е в България, че щял да го убие. В джипа пътувала и приятелката на Кристиан - Симона.
Вниманието му обаче било ориентирано единствено към индивида от другата кола.
Той беше седнал на тротоара и се беше облегнал на мантинелата. Нямаше външни пострадвания. Беше в потрес, не можеше да събере мислите си. Взех шише с вода от колата ми и му го подадох. След минута-две стартира да се свлича и легна на платното. Видимо стартира да трансформира цвета на лицето си. Натисках му челюстта надолу, с цел да може да си поеме въздух. Бръкнах и му извадих езика и той стартира да диша. Правих всичко допустимо. Свалих обувката си и му я сложих под главата. През цялото време стоях провесен над него, с цел да слушам дали диша, описа Кристиан положението на Милен Цветков.
След като колата за спешна помощ откарала журналиста, служителите на реда почнали да му задават всевъзможни въпроси. Той “отговарял каквото може ”.
Доброволно се подложил на тест за дрога. Твърди, че в случай че знаел, че има опиати, нямало да кара.
В кръвта на младежа са открити марихуана, амфетамин и кокаин. Той отхвърля да взема дрога. Използвал единствено чай и паста с медицински коноп, тъй като бил доста стеснителен и под огромен стрес поради следването си в Германия. Предния ден изпратил на немския си професор доклад за стажа, който карал през целия шести учебен срок.
Вечерта преди злополуката той и приятелите му чествали рождения ден на Симона в дома на Кристиан. Когато почиствал, на третия етаж на къщата, намерил шот. И “без доста да му мисли, глътнал го на екс ”. Напитката имала чудноват усет, езикът му изтръпнал, станало му неприятно. После си направил чай, с цел да се успокои, поставил си от пастата под езика, и задремал. Чая го употребявал за утешение, а пастата - срещу херпесите и акнето, които му излизали от терзание.
Кристиан научил, че мъжът от злополуката е умрял на другия ден, когато бил в ареста на Столична дирекция на вътрешните работи.
Един от служителите на реда ми заяви.
Светът ми свърши.
Разплаках се
Наистина се усещах извънредно. До последно имах вяра, че е оживял, каза той.
Обадил се от ареста на Георги и Симона и ги помолил да отидат в полицията и да спомагат.
В килията имало тв приемник.
Общественото заклеймяване беше убийствено. Чух, че съм наркоман, отпадък, мамино синче. Влязох в психическа дупка, по през целия ден лежах увит и плачех. Бях в пъкъла.
Една вечер към 23 часа го изкарали от килията и го отвели в някаква стая, където имало двама мъже. Те го питали кои са му дилърите, задавали му всевъзможни въпроси. Кристиан доста се уплашил.
Себе си разказа като човек, който води здравословен метод на живот и е порядъчен водач. Винаги казвал на спътниците си да сложат коланите. За целия си стаж като лидер имал единствено един фиш за 20 лв. поради погрешно паркиране в Самоков. Веднъж като младеж опитал марихуана и схванал, че “не е неговото ”. Рядко пиел, не пушел. Джипът, с който става злополуката, бил на майка му. Той карал по-малко ауди с ръчни скорости. Взел го, тъй като бил финален в гаража и запушвал другите коли. Не е желал позволение от майка си, тъй като тя била в провинцията. Със същия джип бил пътувал до Сърбия и един път до Боровец.
След злополуката със Симона не говорили за нещастието, с Георги повече не са се чували.
На 4 март стартират пледоариите по делото.
Изведнъж ми причерня, не възприемах нищо, след това някой извика, помня мощен удар. Стреснах се, уплаших се за живота си и за хората в колата. В началото не ми беше ясно в какво сме се сблъскали. Всички бяхме в потрес.
Това описа пред съда Кристиан Николов, обвиняем за злополуката, при която почина журналистът Милен Цветков. Тя стана на 19 април 2020 година точно на Великден на кръстовището на бул. “Черни връх ” и ул. “Хенрих Ибсен ” в София.
В петък близо два часа и половина младежът обясняваше за часовете преди злокобния удар, миговете на самата покруса и за живота си след нея. Докато описваше секундите след конфликта, се разплака.
Кристиан за първи път приказва пред съда, тъй като делото е на финала. Той е упрекнат за съзнателно причиняване на гибел при злополука, за което законът планува 15-20 години затвор или доживотна присъда.
Според Кристиан неочакваното му прилошаване станало, откакто на зелен светофар минал кръстовището на ул. “Козяк ”.
Нищо не помнел
до удара, който бил
идващият му
явен спомен
След него слязъл от джипа и видял, че има друга кола по средата на кръстовището. От нея минувачи изваждали човек. Отдалеч изглеждало, че може да върви. Той и хората, които го подкрепяли, тръгнали с мудна крачка.
През това време спътникът на Кристиан - Георги Иванов, който е наследник на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, изпаднал в суматоха. Крещял, че татко му не трябва да схваща, че е в България, че щял да го убие. В джипа пътувала и приятелката на Кристиан - Симона.
Вниманието му обаче било ориентирано единствено към индивида от другата кола.
Той беше седнал на тротоара и се беше облегнал на мантинелата. Нямаше външни пострадвания. Беше в потрес, не можеше да събере мислите си. Взех шише с вода от колата ми и му го подадох. След минута-две стартира да се свлича и легна на платното. Видимо стартира да трансформира цвета на лицето си. Натисках му челюстта надолу, с цел да може да си поеме въздух. Бръкнах и му извадих езика и той стартира да диша. Правих всичко допустимо. Свалих обувката си и му я сложих под главата. През цялото време стоях провесен над него, с цел да слушам дали диша, описа Кристиан положението на Милен Цветков.
След като колата за спешна помощ откарала журналиста, служителите на реда почнали да му задават всевъзможни въпроси. Той “отговарял каквото може ”.
Доброволно се подложил на тест за дрога. Твърди, че в случай че знаел, че има опиати, нямало да кара.
В кръвта на младежа са открити марихуана, амфетамин и кокаин. Той отхвърля да взема дрога. Използвал единствено чай и паста с медицински коноп, тъй като бил доста стеснителен и под огромен стрес поради следването си в Германия. Предния ден изпратил на немския си професор доклад за стажа, който карал през целия шести учебен срок.
Вечерта преди злополуката той и приятелите му чествали рождения ден на Симона в дома на Кристиан. Когато почиствал, на третия етаж на къщата, намерил шот. И “без доста да му мисли, глътнал го на екс ”. Напитката имала чудноват усет, езикът му изтръпнал, станало му неприятно. После си направил чай, с цел да се успокои, поставил си от пастата под езика, и задремал. Чая го употребявал за утешение, а пастата - срещу херпесите и акнето, които му излизали от терзание.
Кристиан научил, че мъжът от злополуката е умрял на другия ден, когато бил в ареста на Столична дирекция на вътрешните работи.
Един от служителите на реда ми заяви.
Светът ми свърши.
Разплаках се
Наистина се усещах извънредно. До последно имах вяра, че е оживял, каза той.
Обадил се от ареста на Георги и Симона и ги помолил да отидат в полицията и да спомагат.
В килията имало тв приемник.
Общественото заклеймяване беше убийствено. Чух, че съм наркоман, отпадък, мамино синче. Влязох в психическа дупка, по през целия ден лежах увит и плачех. Бях в пъкъла.
Една вечер към 23 часа го изкарали от килията и го отвели в някаква стая, където имало двама мъже. Те го питали кои са му дилърите, задавали му всевъзможни въпроси. Кристиан доста се уплашил.
Себе си разказа като човек, който води здравословен метод на живот и е порядъчен водач. Винаги казвал на спътниците си да сложат коланите. За целия си стаж като лидер имал единствено един фиш за 20 лв. поради погрешно паркиране в Самоков. Веднъж като младеж опитал марихуана и схванал, че “не е неговото ”. Рядко пиел, не пушел. Джипът, с който става злополуката, бил на майка му. Той карал по-малко ауди с ръчни скорости. Взел го, тъй като бил финален в гаража и запушвал другите коли. Не е желал позволение от майка си, тъй като тя била в провинцията. Със същия джип бил пътувал до Сърбия и един път до Боровец.
След злополуката със Симона не говорили за нещастието, с Георги повече не са се чували.
На 4 март стартират пледоариите по делото.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ